Парламентът прие и на второ четене промени в реда за определяне на обезщетенията за безработица за осигуряващите се в България и в страна член на Европейския

Парламентът прие и на второ четене промени в реда за определяне на обезщетенията за безработица за осигуряващите се в България и в страна член на Европейския съюз (ЕС), с които се уеднаквява редът за установяване размера на компенсацията. Измененията са в Кодекса за обществено обезпечаване.

Предвижда се при образуване на размера на паричното обезщетение за безработица за хората, които работят за къс интервал в страна член на Европейски Съюз, да се вземат поради приходите за последните 24 месеца. Когато в интервала, от който се дефинира среднодневното заплащане или среднодневният застрахователен приход, или в месеца, в който е прекъснато обезпечаването, се включва застрахователен стаж, добит по законодателството на страна, с която се ползват европейските регламенти, при установяване размера на паричното обезщетение се вземат поради: приходите, получавани от лицето по време на последната му работа; всички приходи в България, както и тези в други страни, за които се ползват европейските регламенти за съгласуваност на системите за обществена сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на преустановяване на обезпечаването, записа Народното събрание. 

Депутатите гласуваха за интернационалните контракти в региона на държавното публично обезпечаване Националният застрахователен институт (НОИ) да ползва европейските регламенти за съгласуваност на системите за обществена сигурност. Национален осигурителен институт поддържа осведомителна система за получените парични компенсации за безработица на база добит застрахователен стаж по законодателство на страна, с която се ползват тези регламенти, записа още Народното събрание. 

Народните представители от Движение за права и свободи, нечленуващи в парламентарна група, не се съгласиха с признатите промени. Според нас регламентите на Европейски Съюз имат директно деяние и не могат да бъдат дописвани с текстове от националното законодателство, изясни Ахмед Вранчев. Той заяви, че в деловодството на Народното събрание са импортирани 8000 подписа за опазване на досегашния режим на пресмятане размера на компенсацията за безработица. 

Звезделина Каравелова от „ Възраждане “ посочи, че подписката е проведена с поддръжката на двама национални представители  -  Вранчев и Ибраим Зайденов, което било видно от Facebook. Тя добави, че и в кметството на село Рибново се събират подписи, а в магазините били пуснати бланки за попълване. Получилите обезщетение по досегашния ред в Благоевград са 32,6% от хората с право на обезщетение, в Търговище – 6,7%, в Кърджали – 5,7%, в Пазарджик – 5,3%, което прави обща цифра от близо 50%, счете депутатът на „ Възраждане “. 

По предложение на Десислава Танева от ПГ на ГЕРБ-СДС направено в зала, депутатите удължиха от 90 на не повече от 120 календарни дни паричните компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради трудова акцидент и професионална болест на лицата, които са на трудов контракт за работа през избрани дни от месеца. 

По време на дебата по законопроекта се развихри и спор, отвън обсъжданата тематика.

Явор Божанков („ Продължаваме промяната-Демократична България “) попита по какъв начин се издават акредитации на публицисти за Народното събрание, визирайки влогъра Симон Милков. Защо му дават думата в комисии, да дава отзиви, апелирам да ни разясните обикновено ли е това, обърна се към ръководителя на Народното събрание Рая Назарян Божанков.

Изслушването на Милков във краткотрайната комисия за „ Исторически парк “ на Ивелин Михайлов, стана по експлицитното искане на депутатите на ПП-ДБ в комисията, отговори му Цвета Рангелова, ръководител на краткотрайната комисия.

Нямате право да излизате по средата на второ четене и да си вършиме някаква акция, сподели му Рая Назарян, като преди този момент му лиши думата. Г-н Сабрутев, не ме плашете с оставки, в случай че желаете процедура, вземете думата, добави тя.